София, 15 април 2011 г. Днес в София завърши работата си Седмия международен конгрес за енергийна ефективност & възобновяема енергия и Конференцията за управление на отпадъци и рециклиране “Save the Planet”.  В продължение на три дни 200 директни изложители от 28 държави представяха най-съвременните достижения на технологиите в сектора. Експерти от различни области чуха мненията на 90 водещи специалисти от 26 държави.

Хилядите посетители на изложбата имаха възможност да се запознаят с най-големите "играчи" на световния терен на енергийната ефективност. 

Много добър бе щандът на Canadian Solar, които са една от най-големите компании в света за енергия от слънцето с бизнес в над 30 държави. Те представиха идеите си, че енергията е горивото на бизнеса, а слънчевата енергия е сред най-чистите. Тя носи предимства за бизнеса, за общините, за отделните хора. И най-вече за природата. 

Интересно бе представянето на португалската Martifer Group. Те са изградили фотоволтаични инсталации както в Европа, така и в САЩ и Кобо Верде с обща мощност над 130МW. През 2008 г. компанията монтира най-високо разположената вградена сградна фотоволтаична система в света на покрива на Кристалната кула в Мадрид /на височина 250 м/. Добро впечатление направи и чешката NWT, която изгражда мощности в Близкия Изток, Индия и Австралия, освен в Европа, разбира се. 

По време на Соларния бизнес форум за Балканите Ана Бован от Сърбия представи създаващия се сега в страната Фонд за енергийна ефективност и големите надежди, които се възлагат на него. Тя разказа за няколко проекта: голяма спортна зала в Белград и Соларен енергиен парк в Лесковац, чието строителство трябва да започне още тази година. Нейни колеги от Македония, Румъния, Словения, Хърватия разказаха за бизнеса със слънчева енергия в своите страни.

Много интересни бяха заключителните дискусии на тема електричество от ВЕИ и платформата Интелигентни мрежи. Бе представен опитът на General Electric, на испанската Gamesa в България, на Румъния и др. 

Сред запомнящите се презентации бе  тази на изпълнителния директор на Българската ветроенергийна асоциация Себастиан Ньотликс. Той акцентира на ползата за общините от вятърната енергия. Според него вятърни паркове изискват сериозна първоначална инвестиция,  но след това реалните разходи за поддръжка намаляват – доказано е, че повечето подобни паркове възвръщат инвестициите в тях до 6-7 години. Междувременно всички по веригата печелят – от собствениците на земята до крайните потребители. Създават се нови работни места, привличат се чужди инвестиции. 

Как се създава успешно взаимодействие, според г-н Ньотликс? То изисква първоначален рамков договор, времево-определени плащания и дългосрочни права за управление. Правилно изграденото взаимодействие не носи финансов риск за местните общини. 

Повечето успешни проекти изискват време, за да бъдат създадени, но то си заслужава.  Всеки проект има 4 етапа:

• 6 месеца първоначални стъпки (документация и др.);
• 12 месеца измервания;
• 24 месеца вадене на разрешителни и лицензиране на техниката, както и допълнителни документи;
• 6 месеца строеж на проекта.

Подобни проекти отнемат между 3 и 5 години, докато влязат в експлоатация. 

Повечето страхове или притеснения, свързани с изграждането на вятърни паркове, се отнасят до предполагаем шум, вреди за селските стопанства, миграции на птици и цени на произведената енергия. Според г-н Ньотликс редица изследвания доказват, че повечето шумове, с които хората и дори животните са свикнали, са доста по-силни от перките на вятърните турбини. От тях няма доказани вреди. Правилното изпълнение на споменатите вече 4 стъпки елиминира страховете за миграциите на птиците. Колкото до цените - дори и сега в България енергията от слънце и вятър би струвала по-евтино от стандартните. Трябва да се имат предвид и възможните глоби от страна на Европейския съюз в следствие на неизпълнението на стратегия 2020 и посрещане на минимума енергия, произведен от източници на възобновяема енергия. 

Г-н Ньотликс представи и една интересна статистика – за период от 25 години на експлоатация на един вятърен парк с мощност 50 Мегавата се спестяват 2 милиона тона въглища, 6 милиона литра вода и 6 милиона тона въглероден двуокис. В същото време се печелят 50 работни места и 3 милиарда киловата чисто електричество, достатъчни за 37,000 домакинства.