Не, не става дума за екология, а за нещо много повече. Екологията е остарял подход, а струва и скъпо, без да носи кой зне какъв ефект. Тя е само по-малкото зло. Поне такива са вижданията на архитекта Уилям МакДона и химикът Майкъл Браунгарт, автори на концепцията "от люлка до люлка", изложена в едноименната им книга през 2003 г. (преведена и на български). Според тях човешката индустрия може и трябва да следва модела на природата, където отпадъците не са боклук, а храна и суровина за следващия процес. И различните процеси се развиват едновременно, подпомагайки се един друг, без да си съперничат или пречат. Не конкуренцията, а сътрудничеството носи разнообразните плодове и продукти.

Ще кажете поредната утопия. Там е работата, че този принцип работи и то доста добре, макар и все още да се прилага от малък брой компании и в повечето само част от продукцията им или производствените процеси отговарят на идеята. Но нали помните ефекта на "стоте маймуни" - да се надяваме, че той ще заработи и с времето ще направи невъзможен стария начин на производство.

Днешната икономика черпи ресурси от околната среда (суровини,минерали,вода), превръща ги в стоки за потребление, а после потребителите ги пращат на сметищата. И замърсява земята, въздуха и водата във всеки етап: производство, потребление, изхвърляне. Тази "права линия" е от типа "от люлка до гроба". Вярно, някой в този линеен процес печели: бизнесът - пари, консуматорът - стоки, клошарите - от спорадичното рециклиране на отпадъците. Но същевременно всички в процеса губят. Губят бъдещето си (вода, въздух, природни ресурси, земя), или по-точно изяждат бъдещето на следващото поколение.

Архитектурата и урбанистиката са засега най-известни като пример за прилагане на новата индустриална революция. Всички са чували за "зелените покриви", за "зелените сгради" и дори за "зелените градове". Може би защото строителството и градоустройството са най-близко до човека - създават непосредствената му среда, а кой от нас не иска да живее и да работи в приятна и безвредна атмосфера. Освен това в строителството най-ясно личат и ползите от прилагането на принципа. Вярно, инвестицията в сграда, която се от възобновяема енергия, вентилира се естествено, вложените материали в стените, подовете и оборудването не са токсични, а водата "излиза" след употребата й с качества на питейна - такава сграда струва скъпо, наемът на отделните площи също е скъп. Но ако се сметнат инвестицията и разходите по поддръжката заедно, излиза, че собственикът или наемателят спестяват пари, в добавка към чудесния микроклимат, в който живеят или работят.

Принципът "от люлка до люлка" логично намира почва и сред производителите на строителни материали, подови настилки, бои и покрития на мебели и оборудване. Много фирми за подови настилки (някои са и на българския пазар) използват 20, 50 и дори 100% рециклирана суровина за продуктите си и дори безплатно приемат изхабените настилки за рециклиране, спестявайки си не само разходи за суровина, но и разходите на "снабдителите" им за депозиране на "боклука". Фактът, че продуктите им от своя страна са годни за рециклиране затваря "кръга" на тази индустрия. Расте и делът на използваната енергияот възобновяеми източници в тази индустрия.

Възможно ли е всеки производствен процес да стане изцяло кръгов? Засега опити се правят в селското стопанство (наричат такова устойчиво земеделие пермакултура - permaculture), но в индустрията не е документиран такъв случай. Има обаче достатъчно примери, когато "дефектът" на едно производство се превръща в ефект и дори в ефективност. Например рафинерията на Шел в Южна Холандия доставя по тръбопровод емисиите си от въглероден диоксид на холандските парници. Ненапразно наричат СО₂ "парников" газ - той подхранва растенията по най-безвредния начин и ускорява растежа им с 25%. А пуснат свободно, СО₂ е най-важния разрушител на озоновия слой.

Друг ярък пример е боклукчийската фирма Van Gansewinkel Groep, превърнала се в снабдител на суровини и енергия, източник на които е същият този боклук. Седалището й е в Бенелюкс, но компанията работи още в Чехия, Полша, Унгария, Франция и Португалия. Когато извлече всички ценни суровини от боклука, изгаря остатъка и го превръща в енергия - топла вода и електричество. Според фирмата ежедневната ни торба боклук "съдържа" в себе си поне седем горещи душа. Компанията онагледява основния принцип на "от люлка до люлка" - отпадъкът е равен на храна (суровина).

Университетът на Северна Британска Колумбия от своя страна разработва и реализира в кампуса си проект, който прилага новото разбиране за устойчива икономика не само в градоустройството и строителството, но и в производството на електроенергия. И още много конкретни постижения бяха представени на фестивала в Берлин през 2011 г.

Истината е, че няма установен модел на новата индустриална революция, който да бъде следван стъпка по стъпка. Защото всичко зависи от конкретните условия на всеки производствен или урбанистичен проект. Едно е сигурно обаче - по новому трябва да се тръгне от самото начало, от дизайна на продукта и процесите. Става дума за разчленяване на всяка стъпка от проекта до най-малките му съставни части, едва ли не до атомите на влаганата материя. И съответно за оценяването им от гледна точка на това могат ли в края на живота на продукта да се върнат обратно като "храна" в биологическия или техническия кръговрат. И още дали енергията за производството може да бъде от възобновяеми източници. Наричат това устойчив дизайн - той трябва да включва всеки аспект и момент от живота на продукта и го смятат за най-важния етап за проекта.

Новата индустриална революция е невъзможна без сътрудничество - да речем на производителя на продукти с производителя на енергия, с онзи, който ще рециклира, дори с потребителя. Тоест, мислейки глобално за бъдещето на Земята, трябва да се действа локално и заедно с останалите производители, доставчици, консуматори. Трябва да се мисли и за времето - какво ще стане с нас и с тях, с продукта ни след 20-30-50 години? Невъзможно е и без разнородни и разнопосочни  научни знания за материалите, биологичните и техническите процеси. Не напразно подходът е станал дисциплина за преподаване в много училища и университети.

Вярно е, че при започването на нов бизнес тези принципи могат да се приложат по-пълно. Но и съществуващите производства рано или късно се реновират и точно тогава могат да превърнат дефектите си в ефекти. Все по-стриктните екологични норми и натискът на потребителите така или иначе ги задължават да мислят за околната среда.

Цялата статия можете да видите тук. Източник b2b magazine