"Корпоративната отговорност е и лична отговорност, изисква нашата воля да направим промяната", споделя в интервю за CSR Bulgaria Георг Кел, директор на Глобалния договор на ООН
Георг Кел е един от инициаторите и архитект на Глобалния договор, най-широко разпознаваемата мрежа и платформа за развитие на отговорни бизнес практики. Той е водач на инициативата от нейното създаване през 2000 г. Стартира и инициативата на Глобалния договор за инвестиции и бизнес образование, Принципите за отговорно инвестиране (PRI) и Принципите за отговорно управление на образованието (PRME). Г-н Кел започва своята кариера като научен сътрудник в сферата на инженерните науки във Института за технология на производство и иновации Фраунхофер в Берлин. След това работи като финансов анализатор в различни държави в Африка и Азия. Присъединява към Организацията на обединените нации през 1987 г., и оттогава ръководи дейностите на ООН, насочени към частния сектор.
Нека започнем разговора връщайки се в 2000 година: Когато създавахте Глобалния договор на ООН, каква беше Вашата мотивация и визия?
Визията и мисията на Глобалния договор е непроменена, откакто предишният секретариат стартира проекта през 2000 г. и тя е да направи пазарите устойчиви и приобщаващи, като вгради в тях универсални принципи, които на практика са възприети навсякъде, просто все още не се прилагат ефективно. Така че, устойчивост на пазара, като визия, означава бизнесът да се държи по един по-отговорен начин, който създава стойност не само заради собствения си финансов успех, но също така и заради изграждането на социален капитал -капитал за околната среда и добро управление. Това виждане е непроменено, а съм убеден, като човешко същество, че прозрачността е важен механизъм, за да стигнем до там. Също така е много важно и участниците да споделят ежегодно напредъка си. В допълнение, още повече, че се включва и ролята на финансите, защото инвеститорите вече осъзнават, че тези въпроси действително имат значение и все по-често поставят това на първо място.
И Вашата лична мотивация?
Аз твърдо вярвам в предприемачеството, като универсално понятие. Възхищавам се на хората, които са готови да поемат рискове и да преследват мечтите си, които искат да градят, които искат да се създадат нещо. Вярвам, че в живота може да избирате между това да разрушите нещо или да създадете нещо. Така че, предприемачеството е изграждане, сътворение, а актът на сътворението е красиво нещо - само по себе си не е нито нещо лошо, нито добро. Но ако го правиш с етична мотивация, и знаеш кое е правилно и кое не, тогава отговорното предприемачество е наистина нещо, което ние трябва да приветстваме и насърчаваме всеки ден - то създава заетост, подобрения, като се справя с основните предизвикателства, пред които се изправяме - от безопасността на хранитедо достъпът до вода. Това е нещо прекрасно!
Какво може да е влиянието на една единствена личност в огромната корпоративна машина? Било то като служител или като потребител. Много хора не вярват, че могат да променят нещо и се примиряват с положението, но Вие доказвате, че е възможно!
Моят директен апел към всички е, че вие сте отговорни за собствената си съдба! Всеки един човек може да постигне почти всичко, ако впрегне волята си в него. Носителите на промяната могат да бъдат навсякъде. Аз имам много много приятели в много много корпорации, често на средно и дори ниско управленско ниво, за които знам, че са подтикнали промяната. Ако сте убедени в една идея и чувствате, че бихте й се отдали и го направите, ще бъдете изумени колко много можете да промените. Изумени! Небето е пределът ви! Просто трябва да имате увереност и вяра в себе си и да бъдете убедени в начина, по който нещата ви се случват. Всеки има свободна воля, всеки е отговорен за собствената си съдба. Силата винаги е в хората и винаги ще бъде. Промяната може да се случи чрез всеки. Така че всеки е изправен пред предизвикателството да бъде част от нея. В крайна сметка, корпоративната отговорност е и лична отговорност, изисква нашата воля да направим промяната. И всеки има потенциала да го направи.
Каква е ролята на проекти като „Отговорният избор“ за промяна на поведението на хората?
Харесвам проекта "Отговорният избор" и съм много обнадежден от факта, че се радва на толкова голяма подкрепа, защото винаги трябва отправна точка, за да се създаде катализатор за хората и те да повярват, че има възможност за избор всеки ден. Със ставането сутрин, ние имаме избор и това може да е последният ни ден, така че, по-добре да направим правилния избор. Защото това, което има значение, е какво правим и как го правим. Така че аз ще се възползвам от всяка възможност! Хората очевидно се нуждаят от някаква колективна мотивация да се движат, тъй като като отделни индивиди хората често са разочаровани или депресирани или си мислят, че предизвикателствата са твърде големи и предпочитат да бъдат пасивни. Но още Платон – 400 г.пр.н.е. – призовава хората да се освободят от оковите си. Това струва усилия - може да бъде болезнено в дадения момент, но след като се освободиш от веригите си, осъзнаваш, че имаш свободна воля и свободен избор и зависи от теб да да решиш къде да отидеш. Затова харесвам „Отговорният избор“, защото се надявам да даде кураж на хората и да превърне акта на свободната воля в практика и да осъзнаем, че има възможности за избор и че всеки избор има значение.
Къде виждате ролята на България в областта на устойчивото развитие? Как се справяме?
Имам големи надежди, че движещата сила, която вече е създадена тук, сега ще се разрасне. Има голям брой отдадени хора и фирми, както и образователни институции и смятам, че трябва да надградим тази сила. Имаме нужда от по-конкретни доказателства за основата на проекта, за да се покажат ползите – ето къде "Отговорният избор" може да изиграе ролята на катализатор. Така че аз съм убеден, че може да бъде изградена голяма движеща сила.
Как смятате - неправителственият сектор или бизнес секторът трябва да има водеща роля в разработването на КСО политиката на една страна?
Смятам, че би трябвало да бъде плод на съвместното им сътрудничество. Особено в такова многопластово обществото. А мисля, че България и почти всички страни в света, в своята същност са многопластови, защото във всяка страна винаги има овластени и неовластени, такива, които регулират и такива, които не, стари хора, млади хора - така че винаги има напрежение и никога няма пълна хармония. И след определяне на правилата на играта, идентифицирането на пътищата и начините винаги е плод на съвместно сътрудничество. Колкото по-отворен е процесът, толкова повече си готов да чуеш другите и толкова по-успешен ще бъде този процес. Защото тогава хората вярват в правилата на играта и така те имат смисъл и ще бъдат подкрепени. Насърчавам бизнеса туки то в световен мащаб, между другото - забравете старите идеологии, погледнете проблемите и предизвикателствата по нов начин и се заемете с тях на свежа глава. Например, в някои установени пазари предприятията гледат на регламентите като на социалистическа намеса в свободен пазар - това са глупости, без смисъл. Това е старо идеологическо мислене. В съвременния свят политиката се променя, регулаторните промени също могат да означават подсилване и подобряване на статуквото, повече справедливост и достъпност. Така че аз ще пледирам за по-прагматичен подход, който има за цел да обедини най-добрите умове и да решава настоящите проблеми. Това е духът на откритост и готовност за решаване на проблемите.
Вие споменахте, че сте освободили себе си от оковите - лидерство важно ли е, за да се случи това?
Очевидно е много важно - по причини, които само философите могат да кажат. Повечето от хората, трябва да следват някого. Намирам го за невероятно, но явно е така. Лидерството е от значение - тонът на висшия мениджмънт има значение. Ако шефът на дружество прави това, което проповядва, тогава то е благонадеждно. Тогава и висшите мениджъри ще го последват, а след това и служителите ще ги последват. Ако топ мениджмънтът не прави това, което проповядва, това е цинизъм, и никой няма наистина да го последва. Така че има огромно значение. Мисля, че това е отговорността на етичното лидерство - ако си на ръководна позиция имаш огромна отговорност, защото трябва да правиш това, което проповядваш - в противен случай мисля, че не заслужаваш да бъдеш лидер... не и истински лидер!
Интервюто подготвиха Михаела Савова и Десислава Тодорова от CSR Bulgaria.
|