Факт е, че все повече български компании искат да бъдат възприемани като социално-отговорни, но истината е, че в общия случай тяхното разбиране стига до подкрепа и спонсорство на социални и екологични проекти, благотворителност или реализиране на собствени социални или екологични инициативи. Дори има учредени няколко различни награди в България за Корпоративна Социална Отговорност, чрез които се награждават компании, които са подкрепили или реализирали различни социални или екологични проекти. Това обаче не е Корпоративна Социална Отговорност по смисъла, който развитите западни пазари влагат в това понятие.

Въпреки че не съществува единна дефиниция за Корпоративната Социална Отговорност, тя най-общо може да се определи като бизнес практика, която допринася за постигане на Устойчиво Развитие на света. Определението за Устойчиво Развитие на света е еднозначно: Устойчиво Развитие е това развитие, при което всяко поколение удовлетворява своите нужди така, че да не се прави компромис с възможността бъдещите поколения да удовлетворяват своите нужди. Устойчивото Развитие на света включва три компонента – стабилна икономика, стабилно общество и стабилна околна среда. Това означава, че компаниите и корпорациите

като цяло, в които по принцип са съсредоточени най-голямата мощ и ресурси са отговорни, чрез своето въздействие върху икономиката, обществото и екологията за постигане на Устойчиво Развитие на света – тоест те трябва да проявяват Корпоративна Социална Отговорност (да работят отговорно), за да осигурят Устойчиво Развитие на света. В тази връзка вече е важно да се направи ясно разграничение между КСО, която е стратегически и системен управленски модел и благотворителността, спонсорството и филантропията. КСО е много, много повече от даряване на пари за различни каузи. КСО е приносът на всяка една компания за социално-икономическата и екологична устойчивост в локален, регионален и глобален план и е част от всеобхватен управленски подход, който цели създаване на добавена стойност не само за компанията, но и за всички заинтересовани страни – вътре и извън компанията.

За да се определи или демонстрира доколко една компания в своята дейност е Социално Отговорна и допринася за Устойчивото Развитие на света е необходимо да се използват общоприети критерии. Това не може да се направи по някакви субективни външни белези или инициативи на самата компания. За целта е разработен специален стандарт за отчитане на Корпоративна Социална Отговорност или известен още като стандарт за отчитане на Устойчиво Развитие. Текущата версия на стандарта е G3.1 и се развива от Global Reporting Initiative (GRI) – център за сътрудничество към ООН. Първата версия на стандарта е от 2000 г. и тогава по него са се отчели около 50 водещи глобални компании, а към днешна дата в света се отчитат десетки хиляди компании от различен размер и индустрии в надпревара коя компания е по-прозрачна и по-отговорна в своята дейност и допринася повече за Устойчивото Развитие на света. В България за сега има само два подобни отчета – на Пощенска Банка и Глобул. Наградите за КСО в глобален мащаб изключват категории, които са свързани с подкрепа на отделни социални и екологични проекти, категориите касаят само цялостната отчетност и цялостното представяне на компаниите, съгласно стандарта G3.1 и са както следва (8 на брой): Най-добър КСО отчет; Най-добър първи КСО отчет; Най-добър КСО отчет на микро, малко или средно предприятие; Най-добър интегриран отчет – финансов и КСО отчет в едно; Най-добър отчет за въглеродни емисии; Най-добре комуникиран отчет – атрактивен и разбираем; Най-добре балансиран отчет – от към релевантна и съществена информация; Най-открит и честен отчет – който показва, както постиженията, така и слабостите; Най-достоверен отчет – с най-добър одит от независим одитор.

Стандартът G3.1 на GRI е съставен от над 80 показателя за измерване, разделени в над 30 аспекта и 6 категории, които са: икономически показатели; екологични показатели; трудови практики и достойни условия на труд; човешки права; общество; и отговорност за продуктите. Всички показатели са с ясна дефиниция за приложимост, начин за измерване и начин за оповестяване в отчета. Ключов момент при съставянето на КСО отчета за Устойчиво Развитие е идентифициране и включване на заинтересованите страни – това са лица, групи или организации, които са съществено засегнати от дейността на компанията или съществено могат да и въздействат при реализацията на нейните стратегически и бизнес цели. Най-често заинтересованите страни са: служители, клиенти, доставчици, акционери, семейства на служителите, близката общност, правозащитни НПО, търговски сдружения, регулаторни органи, местна власт, правителство и т.н. Компанията трябва да влезе в комуникация със заинтересованите страни и заедно с тях да реши кои показатели по стандарта G3.1 трябва да отчита като свое представяне, защото точно те са най-важни за заинтересованите страни. За разлика от финансовите отчети, където компаниите отчитат своите финансови резултати за изтеклата година и ги съпоставят с резултатите за предходната година, в КСО отчетите за Устойчиво Развитие по стандарта G3.1 освен, че се показва представянето на компанията за изтеклата година, се прави сравнение с представянето на компанията за предходни два периода, декларират се целите за развитие през следващата година и се отчита изпълнението на целите от предходната година. Тук отчетността е по-сложна и ангажираща, защото по-важното от финансовите резултати на една компания е нейният принос и тенденцията в развитието на нейния принос за постигане на Устойчиво Развитие на света. Както и при финансовите отчети, и в КСО отчетите за Устойчиво Развитие е предвидено те да бъдат одитирани от независими одитори, които да проверят и потвърдят написаното в тях. За целта на одита на КСО отчетите за Устойчиво Развитие е разработен специален одиторски стандарт АА1000 AS.

Съществената разлика между стандарта ISO 26000 и стандарта G3.1 е тази, че ISO 26000 представя само напътствия как да се интегрира социалната отговорност в дейността на компаниите, така че да работят по един социално отговорен начин. ISO 26000 за разлика от G3.1 не предлага конкретни показатели с измерители, чрез които компаниите да отчитат и представят своя напредък в областта на КСО и постигане на Устойчиво Развитие в локален, регионален и глобален план. Прилагането на стандарта ISO 26000 не предвижда сертификация или някакъв тип отчетност, за разлика от G3.1, за който се предвижда съставянето на ежегоден отчет и неговата проверка и заверка от независим одитор. Прилагането на стандарта G3.1 осигурява съпоставимост на отчетите и представянето на компании от цял свят в различни индустрии. Освен това към стандарта G3.1 има и специално разработени приложения за отделните индустрии, където отчетните показатели са разработени според спецификата на конкретната индустрия. Такива са приложенията за финансови институции, енергетика, добивна промишленост, хранително вкусова промишленост, медии, НПО, правителствени организации и т.н. Водещи индустрии в КСО отчитането на Устойчиво Развитие са финансовия сектор, енергетика, високи технологии, добивна промишленост, хранителновкусова промишленост, химия, медии и т.н.

За да се добие обща представа за показателите за отчитане по стандарта G3.1 е добре да бъдат изброени някои по-интересни от тях в различните категории:

• подобрява обективността на SWOT анализа;
• подобрява стратегията за собственото устойчиво развитие;
• подобрява системите за управление и вътрешна комуникация между отдели, нива и хора;
• предотвратява конфликти със заинтересовани страни;
• подобрява комуникацията с външния свят;
• повишава репутацията и доверието в компанията сред обществото;
• мотивира служителите и се превръща в желан работодател;
• увеличава лоялността на клиентите към компанията и увеличава стойността на бранда;
• увеличава пазарния дял, заради по-висока лоялност и по-уважаван бранд;
• по-добър достъп до капитали и финансиране на по-добра цена, заради придобития ”социалния лиценз”;
• повишаване цената на компанията, привличане и задържане на инвеститори.

На силно конкурентните пазари вече все по-често в маркетинговата конкуренция между продуктите се комуникира, че ”нашите продукти са за предпочитане, защото ние сме по-прозрачна и по-отговорна компания от тази на конкурентния продукт”. Прозрачността в една компания, развита съгласно стандарта G3.1, най-силно ускорява и влияе на организационните промени, които правят компанията по-конкурентна. Изобщо в бъдещия корпоративен свят непрозрачните компании, които са ориентирани изцяло към печалбата нямат бъдеще, те ще останат в изолация, ще губят авторитет сред клиентите и служителите си и много бързо ще бъдат изтласкани от пазара от прозрачните, отговорни и непрекъснато подобряващи своето отговорно представяне компании.

В България, през ноември 2009 г., е приета Национална Стратегия за Корпоративна Социална Отговорност, която отразява отношението на държавата към въпросите на КСО и цели създаване и укрепване на благоприятна среда за осъществяване на социално отговорни практики. Стратегията обхваща периода 2009-2013 г. и е структурирана в три части: анализ на ситуацията; визия, цели и принципи; и прилагане на стратегията по КСО. Основен акцент се поставя върху постигането на следните цели:

• повишаване осведомеността на заинтересованите страни относно същността и прилагането на КСО;
• създаване и укрепване на капацитета на експертите на заинтересованите страни в областта на КСО;
• насърчаване на създаването на правна и институционална среда, подкрепяща прилагането на КСО;
• утвърждаване на прозрачност при осъществяването на социално отговорни инициативи;
• повишаване отговорността на предприятията по отношение опазване на околната среда.

На корпоративно ниво, през 2007 г. е приет Национален Кодекс за Корпоративно Управление, а малко по-късно и Наръчник на Добрите Практики по Корпоративна Социална Отговорност, който е препоръчителен за компаниите листвани на Българска Фондова Борса и в известна степен се доближава до философията на стандарта G3.1, в частта за идентифициране и задоволяване интересите на заинтересованите страни. Към прилагането на тези документи са се присъединили 130 компании, но за съжаление на този етап те го прилагат твърде ограничено, заради липсата на експертиза, капацитет и опит.

На 25.10.2011 г. Еврейската Комисия публикува обновена стратегия за Корпоративна Социална Отговорност, в която посочи 8 конкретни цели, върху които иска да съсредоточи своите усилия в периода 2011-2014 г. Тази обновена стратегия е продиктувана преди всичко от негативните социални последици, породени от световната икономическа криза, които накараха обществото да обърне по-голямо внимание на социалното и етично представяне на компаниите. Към момента липсва официален документ, от страна на държавните органи, чрез който да се демонстрира подкрепа към приетата обновена стратегия на ЕК (включително не е преразгледана и приетата от МС Национална Стратегия за Корпоративна Социална Отговорност 2009-2013 г.), но насоките, които представя този документ до известна степен са възприети и в България и по-конкретно по-отношение на:

• повишаване осведомеността и разпространението на социално отговорни практики;
• интегриране на КСО в системата на обучението и образованието;
• включването на редица изисквания по отношение на околната среда и трудовите норми при участие в обществени търгове и поръчки;
• насърчаване на организациите да приемат и участват в международно признати принципи и инициативи.

Въпреки това има редица други дейности и насоки от стратегията на ЕК, върху които всички заинтересовани страни трябва да работят усилено, за да се доближи България до европейските и международни практики в областта, а именно утвърждаването и приемането на международно признати стандарти за КСО и Устойчиво Развитие, повишаване и проследяване на нивата на доверие в бизнеса, подобряване отчитането за екологичното и социално представяне на компаниите и изготвянето на КСО отчети за Устойчиво Развитие.

Автор: Емил Попов, управляващ съдружник на Kreston BulMar