"История с велосипед" от Радост Жекова ПДФ Печат Е-мейл
Maxeurope Разкази
Четвъртък, 31 Юли 2014 11:22, MaxEurope

Кадър от "Пощенска кутия за приказки": Разказът прочете Гери Туройска

Кадър от "Пощенска кутия за приказки": Разказът прочете създателката на "Пощенска кутия за приказки": Гери Турийска

 

Беше минала една седмица откакто бях в Холандия – вече имах квартира, холандски съквартиранти, карта на града, дъждобран… а бе всичко – дори и колело си имах, което обаче си стоеше в гаража. А бе какво шубе ме беше да го подкарам – викам си тука сега като не им познавам правилника за движение, най-много да карам в насрещното без да знам и да изскочи отнякъде някой холандски полицай, да ми се скара и после айде глоба – язък ти и колелото. А те холандците са си стриктни, няма такива: „Дали не може да измислим нещо, г-н полицай… ?!?!“ 

Ама си викам – давай поне до университета да стигна. Тръгвам. Картата ми е в ръката, имам бегла идея накъде трябва да карам по обяснения на съквартирантите ми – ще се оправя. Естествено колелото ми е по-старо от мен поне с едни 15 години, едвам спирам с контрата на червения светофар. До мен един нахилен чичага започва да ми говори нещо на холандски – викам си: „Край!“, ама не разбирам какво се е случва. Усмихвам се и му казвам: „Ами аз такова… не разбрах.“ Той почва на английски да ми разправя, че било червено, че трябвало да спра на червеното… алата балата – мисля си: „офф какво да му обяснявам сега колко ми е дълъг спирачният път, то тая контра не хваща…“ Усмихвам се пак глуповато все едно не съм от най-умните колоездачи на пътя, светва зелено и отпрашвам. 

Ей така започна любовната ми история с колелото, не че и преди не съм имала някакви чувства, ама тоя път беше различно – сещате се за какво говоря. А колко неща сме преживяли заедно в първото ми колело, че и с второто. Казват, че вторият брак бил по-успешен от първия (каквото и да означава това). Така е и с второто колело – това поне от опит мога да го потвърдя. С първото явно бе несподелено, защото си намери друг собственик много бързо – кратка ни бе връзката, след няколко месеца го откраднаха и то от гаража, представете си! А бе явно не му е чиста работата и то си го търсело, иначе не мога да си го обясня. Две седмици по-късно, една вечер прибирайки се (не мога да кажа, че съм  била напълно трезва, не бях и пияна – както казват бях си ТАМЪН!) и гледам в гаража моето колело бе! Ама пребоядисано така, с други спирачки, с ластик на багажника – въобще си викам постарали са се. Сега дали е било моето или не, това сюжет за друг разказ, но точно в онзи момент аз силно вярвах, че е. Естествено трябваше да предприема някакви действия – не можех така да оставя нещата, викам си мое ще си пак. Стоя и го гледам втренчено 15 минути, то обаче не показва да ме е познало, а отгоре на всичко е и заключено на задната гума – от онези заключалки, които не позволяват да се върти гумата. Решавам, че ще си го прибера вкъщи – кво пък нали си е моето. Нарамвам го и тръгвам по стълбите – а аз живеех на последния етаж в сграда с полуетажи без асансьор – на мен ми спираше дъха само докато се кача с пазарските торби, какво остава с колело на рамо в 3 часа сутринта. По някакъв необясним начин успявам да стигна до апартамента – отключвам и го прибирам вътре. Половин час се опитвам да взема решение къде да го сложа разбираш ли. Ако го оставя с коридора на сутринта съквартирантите ми ще го видят и кой знае дали няма да ме заклеймят като криминален субект. В моята стая не ми се иска да го прибира. Голяма дилема. То не е нещо малко да го пъхнеш в някой шкаф. След серия размишления и местения го оставям в коридора. Обличам си пижамата и си лягам, ама не мога да заспя. Започвам да се чудя – а бе дали наистина е моето?!?! Пък и е заключено, май не иска да се събираме обратно… Смешна история, ставам, взимам го и давай пак надолу по стълбите до гаража да си го върна аз където беше и да си спя спокойно. Не че после не прекарах седмица в гледане на YouTube клипчета „Как да отворим ключалка с фиба?“, „Как да разбием верига на колело?“ и други все по тия теми. След като счупих всичките си фиби плюс една пинсета – осъзнах че май това е краят и ще трябва да се откажа.

Така обаче се запознах с второто си колело, което един емигрант от Хондурас ми продаде за 30 евро. Беше ръждясало, с огромен неработещ фар отпред, от които стърчаха кабели, с крива, неудобна седалка и с кожена защита на веригата, която изглеждаше като едвам да стои на мястото си. В последствие я бях олепила с толкова много тиксо, което все се разлепяше и стърчеше отвсякъде и му предаваше още по-окаян вид. Накрая я махнах след убежденията на един приятел, че ще успеем да му сложим нова – много яка, пластмасова – естествено не успяхме и така си остана по верига милото. Но пък как вървеше това колело – беше безотказно, направо си летях с него по велоалеите. В Холандия имат една поговорка – Най-добре се учиш да караш на старо колело . Вярна е, а и е приложима за други ситуации (if you know what I mean) – а бе направо си е универсална.

Ама те холандците какво ли не правят с тия колела – майсторско ниво достигаш когато примерно можеш да караш 3 деца на велосипеда си или пък се движиш балансирайки с две каси бира – по една във всяка ръка. Про си ако и караш без ръце и междувременно пишеш съобщения от телефона ти или пък в едната удържаш чадър срещу вятъра, а с другата да татразиш от онези големите куфари на колелцата. Това са все умения, развити на база изминати вело километри. А колелото ти става не просто средство да се придвижваш ами се превръща в най-добрия ти приятел. С който примерно вечер след дискотека се търсите по половин час за да се приберете, щото не помниш къде си го оставил, а пред бара си е тъпкано с велосипеди. До момента, в който се чуваш как измерваш всяко едно разстояние в града според това за колко време го взимаш с колелото – примерно университета ми е на 30 минути с колело, гарата на 15 минути с колело, до центъра – 10 минути с колело. Караш пияните си приятели на багажника като ги подканваш с думите – „ Айде качвай се на неуморния“ и се молиш да не изпаднат някъде по пътя. Дори ключът за веригата на колелото ти е по-скъп от ключовете за вкъщи и изпадаш в паника всеки един път като не успееш да го намериш първите 10 минути в чантата си. И винаги имаше някой до мен в тоя момент, който се е нагледал на тая ситуация сигурно хиляди пъти и с отегчение я наблюдава отново. 

А бе ти с един велосипед можеш всичко да правиш – можеш да му споделяш, да се разхождате заедно, да превозваш хора, багажи, куче… можеш да му сложиш кошница и цветен звънец… или пък просто да последваш някой друг случаен велосипедист, с който сте се срещнали ей така изненадващо на тясната вело алея.

 

 

Запазено е оригиналното оформление и правопис на автора!

Powered by Web Agency
 

CSR Видео

За Теб

Стипендиантската програма на Фондация „Еврика“ се провежда за четиринадесета поредна година

За четиринадесета поредна година Фондация „ЕВРИКА" ще определи студенти, които ще получават  именни стипендии в размер на 2 000 лв. годишно  в  десет области:

Конкурси за теб | Фондация "Еврика"

Прочети..

Стани експерт „Връзки с обществеността“ във фондация Сийдър

Експерт „Връзки с обществеността“ (по заместване)   Фондация „Сийдър“ обявява свободно работно място по заместване за длъжността Експерт „Връзки с обществеността“ в централния си офис в гр. София. Търсим...

Конкурси за теб | CSR News

Прочети..

Присъедини се към екипа на Фондация „Сийдър“

Фондация „Сийдър“ обявява свободно постоянно работно място за длъжността Директор „Развитие“ в централния си офис в гр. София. Търсим енергичен, инициативен и отговорен човек, който:   Планира и управлява процеса...

Конкурси за теб | CSR News

Прочети..

Събития и Обучения

NOEVENTS