"История с велосипед" от Надя Станчева ПДФ Печат Е-мейл
Maxeurope Разкази
Четвъртък, 31 Юли 2014 11:22, MaxEurope

Кадър от "Пощенска кутия за приказки": Разказът прочете Анна Ангелова от БНТ

Кадър от "Пощенска кутия за приказки": Разказът прочете водещата на "Денят започва с култура": Анна Ангелова от БНТ

 

Няма да слизам да бутам по нанадолнището, стискам здраво двете спирачки, всичко под мен се тресе, ей сега ще се излюскам на тоя сипей и цяло лято ще ходя с издрани колена все едно съм на девет. Но не, няма да сляза да бутам. Нали съм на първа среща, трябва да се държа на положение. Нали казах, че имам колело и мога да карам. Откъде да предположа, че карането ще е по трасето на 100-те километровата обиколка на Витоша, пък било то и в най-лекия й участък от Железница до Симеоново. Нямам дори каска, кой ти има каска за колело през 2003 г. Аз и колело се оказа, че нямам. Тоя най-нисък възможен клас Cross, дето се разпадаше между краката ми, спускайки се по пътеката от Симеоновските езера, беше виждал само гладките мраморни плочи пред бившия партиен дом в Благоевград, където изкара няколко студентски години. По-скоро, за да ме оразличава от академично изглеждащите амбиции на Американския университет, отколкото, за да изпълнява истински велосипедни функции.

Обаче като те поканят на първа среща с “Искаш ли да идем да караме колела?” и си викаш “я, колко оригинално, много ясно, че искам”. И като искам, трябва и да ми стиска. Та затова стисках здраво спирачките по даунхила, дърветата минаваха покрай мен като в електронна игра и само си мечтаех да видя парче асфалт, барем спрат тия адски вибрации дето ме тресат от горе до долу и отдолу нагоре и се прибера жива от тая първа среща.

Прибрах се. С вкочанени от стискане пръсти, с издрани от храстите крака, с кал чак в дупето и с пеперуди в корема.

Меракът ми за асфалт се оказа напълно неоснователен. В гората дърветата поне са неподвижни, от теб зависи как ще ги избегнеш. По Симеоновско шосе колите хвърчаха покрай нас, а аз вече не знаех, държа ли ги тия спирачки, спряла ли съм, въртя ли педалите, всичко ли ми се върти, червеното насреща светофар ли е или ми причервенява пред очите.

Трябва да съм изглеждала толкова зле, колкото и съм се чувствала, защото като се разделихме, той бил сигурен, че втора среща няма да има. Призна ми го чак след първата година.

Прибрах се, изкъпах се, наспах се, ръцете и краката ми спряха да треперят, но пеперудите в корема не. Да се обадя да кажа, че много ми е харесало и искам пак…нямаше как чак толкова да преиграя. По това време колелото ми седеше в мазето на офиса, в който работех и охраната само ми мрънкаше, че пречи. А той ми беше казал, че имал един празен апартамент, в който още никой не живеел и там си държал колелото.

“Ми може ли и моето там…временно, докато измисля къде да го сложа”

“Е че що да не може, докарай го.”

Май ми се зарадва. И аз се уредих.

Отиваме в празния апартамент. Верно е съвсем празен. Освен супер якия му байк, има още – пералня (откупил я от наемателите преди да напуснат), прахосмукачка, ютия и дъска за гладене. До колелото на пода е проснато едно шалте и спален чувал. До тях един самар, в който е събрал живота си от последните 8 години. 2/3 от самара са заети от скиорски обувки.

Как да не се влюбиш в момче, в чийто празен апартамент най-скъпото нещо е зверски велосипед, а останалите вещи са пералня, прахосмукачка, ютия и дъска за гладене?

Оставихме двете колела да си седят нашироко в двустайния в Лозенец, а ние заживяхме в малката ми квартира в далеч по-непрестижен квартал, но поне имахме легло, хладилник, маса и други уреди от първа, втора и трета необходимост.

След време, когато взехме напълно адекватното решение, че все пак е по-добре ние да се нанесем в празния апартамент, колелата трябваше да се изнесат.

Оставихме ги неразделни в мазето, а ние заделихме някой и друг лев за теракот, латекс, матрак и два стола. Много повече пари отиваха в мазето, където на двете колела, скоро компания правеха и два чифта ски, палатка, хладилна чанта, една сърф дъска, две платна, въдица, кънки, втора палатка, тента, надуваемо легло, къмпингарски столове, още едни ски за дълбок сняг, каски за колелата, каски за ските, каска за скейт и прочее оборудване, достойно за малък спортен магазин.

Още след първата среща, стана ясно, че моето колело за нищо не става, но от суеверие все отлагах замяната му с по-добро и инвестирах в някаква друга екипировка. Все пак точно с тия две колела се бяхме загаджили и ако взема да го сменя, може нещо да се прецака. Пък и двете бяха зелени, отиваха си, за женките тия неща имат значение. Второто ни лято заедно отидохме с колелата на Беглика и станахме известни като “тия двамата откачалки със зелените колела, дето карат по нощите на челници”. Така че скапан, нескапан, тоя Cross ми беше намерил най-готиния мъж на света, не се разделях с него, поне не засега.

За неговото колело няма какво да говорим – три години по-късно продължаваше да бъде най-скъпото нещо, което притежавахме, служеше му вярно и по паветата и разбитите улици от вкъщи до офиса и на спускането от Аврамови колиби до Велинград.

Животът ни заедно беше започнал на тези две по две гуми, нямахме деца, само спомени от много навъртяни километри и планове за още стотици пътеки. Аз се надявах да са равни, той – колкото може по-стръмни.

 

..........................

 

19 февруари, 2006, неделя

Вече имаме и кола. Карали сме цял уикенд на Банско. Със ските стръмното не ме плаши толкова. Той е про по всякакъв терен, независимо какво има под краката си. Смазали сме се от каране и шофираме към София. Не си спомням кой звънна да каже, че на Витоша е паднала лавина. Някакви тръгнали да пускат “Булеварда”, най-широкият улей вляво от горно Лале, и склонът се отцепип, станало е в късния следобед, двама са се отървали, но третият още не са го намерили. Има нужда от доброволци с лопати. Последните дни яко е валяло, всички знаят, че е зверски лавиноопасно, кой е тръгнал да пуска “Булеварда” в тия условия?

Насо ме оставя пред нас и без да разтоварва ските от колата, продължава към Алеко. Копали са до два през нощта. Не съм усетила кога се е прибрал.

На сутринта се буди и за пръв път го виждам да плаче.

- Едно от нашите момчета е.

- Кой?

- Сашко, малкия, дето бяхме миналата седмица на Езерата, сещаш ли се, с едно синьо яке караше, хубави трикове правеше. Беше на 19.

Черна неделя беше този 19 февруари. Най-черната. Дотогава всички бяхме безсмъртни. От тогава само сме малко по-смели от простосмъртните.

- Между другото, през нощта са ни разбили мазето и са ни откраднали колелата – казва Насо, след като сме си поплакали. Абсолютно безразлично, все едно е някаква дребна подробност.

Много ясно, че е дребна подробност. Майната им на колелата.

Ако не беше лавината и бяхме разтоварили колата снощи, щяха да ни дигнат и ските. Извратен начин на съдбата да ни преподреди ценностите, но й се получи. Така спряхме да си пазим колелата, сърфовете и ските и започнахме да се пазим от скалите, вълните и лавините.


Запазено е оригиналното оформление и правопис на автора!

Разказът получи признанието на журито и публиката и Надя Станчева си тръгна с подарък от MaxEurope: чисто нов велосипед SPRINT

 

Награждаване

 

Powered by Web Agency
 

CSR Видео

За Теб

Стипендиантската програма на Фондация „Еврика“ се провежда за четиринадесета поредна година

За четиринадесета поредна година Фондация „ЕВРИКА" ще определи студенти, които ще получават  именни стипендии в размер на 2 000 лв. годишно  в  десет области:

Конкурси за теб | Фондация "Еврика"

Прочети..

Стани експерт „Връзки с обществеността“ във фондация Сийдър

Експерт „Връзки с обществеността“ (по заместване)   Фондация „Сийдър“ обявява свободно работно място по заместване за длъжността Експерт „Връзки с обществеността“ в централния си офис в гр. София. Търсим...

Конкурси за теб | CSR News

Прочети..

Присъедини се към екипа на Фондация „Сийдър“

Фондация „Сийдър“ обявява свободно постоянно работно място за длъжността Директор „Развитие“ в централния си офис в гр. София. Търсим енергичен, инициативен и отговорен човек, който:   Планира и управлява процеса...

Конкурси за теб | CSR News

Прочети..

Събития и Обучения

NOEVENTS